Най-великата измежду великите

Първият ни гост в рубриката "Сърца червени, на шампиони" е митичната олимпийска шампионка Таня Богомилова.

Печели наградата спортист на годината в България през 1988г. (Това е най-силната спортна година в историята на нашата страна). Тогава имаме рекорден брой олимпийски шампиони. И съвсем заслужено нашата Таня печели приза. Тя постига феноменален успех в един от най-трудните спортове - плуване. Това е постижение, което едва ли ще бъде повторено някога в историята.
Три години по-рано на европейското първенство в София през 1985г. Таня е първата, която пробива германската машина в плуването и печели европейската титла.
През славната си кариера Богомилова има и два медала от световното през 1986 в Мадрид (сребърен и бронзов). Тя остава недостижима и е единствената спечелила два медала от едно световно първенство за мъже и жени. Печели и три титли от Световното студентско първенство през 1985 в Кобе Япония.
Нейните републикански рекорди не са подобрени и до днес!

Заради всичко това с гордост може да се отбележи, че Таня е най-великата измежду великите спортисти на България и ЦСКА.

Да се разговаря с нея е истинско удоволствие и толкова години след епохалните победи продължават да ни побиват тръпки като си припомняме тези славни времена.

Началото и как започва в ЦСКА
Таня е отраснала в Красна Поляна в София. Започва да тренира на 6 годинки в басейна, който се намира в нейния квартал. След около година е включена в отбора на плувната школа за детското състезание "Златна рибка'72". Тя е най-малката сред участниците, но печели сребърен медал. Още тогава специалистите са единодушни, че тя е родена за брусистка. В следващите състезания за деца Таня не отстъпва първото място.

Първи треньор и неин откривател е Петър Костов. От четвърти клас е в отбора на ЦСКА - клубът, на който е вярна през цялата си кариера.

- Тогава имаше 4 дружества за физкултура и спорт, които развиваха плуване в София - ЦСКА, Левски, Славия и Академик. Първите си стъпки направих в басейн Красна поляна към ученическата спортна школа. Там плувах до 4 клас. После продължих да плувам в ЦСКА на басейните на Спортната палата (Министерството на младежта и спорта) и открития басейн на "Червено знаме". С години пътувах по 1 час за да отида на тренировка с трамвай 4 от нас (от кв. Красна Поляна) до крайната спирка на 4-ти километър (комплекса Червено знаме). Никога не съм си сменяла клуба. Цял живот плувах за ЦСКА.

От седми клас е в спортното училище "Чавдар". В следващите години тренира при добрите условия, които предлага училището и работи под ръководството на Теменуга и Христо Червенкови.
Няколко сезона тренира и с руският треньор Иван Сивак.
След това неин треньор става бъдещия и съпруг Георги Дангалаков, с когото работят заедно до края на кариерата и.

На 13 е включена в националния отбор по плуване.
За първи път участва на международни състезания през 1977 в Полша. През тази година става и майстор на спорта.

През 1978 едва на 14 Таня стартира в турнира на дружеските армии в Подстам ГДР с най-силните брусистки в света. Две от тях правят фалстарт, но тя не се подвежда и остава спокойна на стартовото блокче. Това е първата нейна голяма психологическа победа при най-силните в тази дисциплина.

Цената на успеха и славното поколение от 80те
Заговорихме се за цената на успеха и за славното поколение плувци, което България изгражда през 80те.

- Бяхме целогодишно по лагери с националния отбор и там заедно с тренировките, учехме сериозно уроците си за да не изпускаме учебния материал. Учителите идваха от спортните училища и ни преподаваха уроците по различни предмети и полагахме изпити на лагерите. Последните две години 10ти и 11ти клас състезателите от националния отбор се явявахме като частни ученици само и само да можем да тренираме пълноценно. Учехме сериозно и си ни изпитваха на целия преподаден материал, както си трябва.
Не можеш да си позволиш да се провалиш.
Бяхме страхотно поколение целия национален отбор, за което беше огромна чест всеки да популяризира своя клуб и родината. Да вдигнат националния трибагреник, заради твой успех беше най-великото. Бяхме силни, и като ученици, и като спортисти, и като отношение към Родината. Учеха ни да имаме уважение и респект към учителите, към треньорите, към по-възрастните. За съжаление това сега го няма при младите и това е доста тревожно.

Игрите в Москва и пропуснатата Олимпиада в Лос Анжелис
На 16 вече си е извоювала правото да представлява родината ни в бруста на Олимпиадата в Москва. Там загатва какво ще се случи през идното десетилетие.

- На игрите в Москва през 1980та на 200м.бруст станах на 11та на полуфинала. Това беше първото ми участие на Олимпиада.

Следват четири успешни години преминали през рекорди, републикански титли и подготовка за игрите в Лос Анжелис. През това време Таня печели медали на Европейските в Сплит'81 и в Рим'83. Подобрява постоянно своите републикански рекорди.

През 1984г. вече е напълно готова за олимпийската титла. Но за съжаление България решава да не участва заедно с повечето страни от социалистическия лагер. И това я лишава от огромната възможност да покори олимпийския връх още тогава.
В този момент от разговора ни си припомнихме, че Румъния например изпрати спортисти на тези игри и те спечелиха доста медали.

-За следващите игри 1984г. се готвихме зверски, но какво стана... Решиха да не ходим по политически причини. На паралелните игри на соц. страните, които се организираха през същата година смачкахме с времената си онези от игрите в Лос Анжелис. Въобще бяхме много задружни всички, много силен отбор, помагахме си.

Следващите години и успехите от София'85 (с европейската си титла е първата, която разбива немската хегемония в женското плуване), Мадрид'86 и Сеул'88 са всеизвестни.

Вече се познавахме, но въпреки това продължих да се вълнувам като ученик на матура докато Таня ми разказваше.

Европейската титла в София'85

- Спечелих европейската титла в София'85 на "Червено знаме".
За съжаление сега този комплекс е руйна. Не мисля, че може да бъде възстановен, всичко е съсипано. Трябва да се срине и изгради наново.

Продължавах да слушам нейния разказ и да усещам величието на успехите, както и на отбора от онова време като цяло.

- Някога нямаше толкова турнири, както сега. Имаше по 3-4 турнири годишно. Европейските бяха на 2 години. Световните бяха през 4 години, както са Олимпийските игри. Тогава още нямаше състезания от такъв ранг за юноши и девойки. Ако спортният календар тогава беше пълен с толкова много турнири и Европейски, Световни първенства за юноши и девойки, за мъже и жени както сега, щяхме да имаме купища медали.

Митичната победа в Сеул и увереността в успеха
По пътя към успеха в Сеул Таня минава през допълнителни трудности, които само доказват величието на нейните победи.
Само година преди Олимпиадата тя ражда първото си дете и бързината, с която успява да влезе в топ форма няма аналог.

В годината преди игрите се случват и куп здравословни проблеми - с колената, с рамената, с упорит херпес и се налага да пропусне 40 дни подготовка без да влиза в басейна. През това време тя продължава да прави сухи тренировки и е твърдо убедена и уверена в успеха. Амбицията си остава върха и нито за момент не спира упорито да се бори и подготвя.

Попитах я дали в Сеул по време на самото плуване е била сигурна 20-30 метра преди финала, че е първа.

- Да, усещах, бях сигурна особено след плуването на 200м.бруст. Така и стана. Знаех си резултатите и възможностите и бях убедена, че ще ги бия. На 200м. бруст не си разпределих правилно силите и останах 4та, но веднага след финала бях убедена в победата два дни по-късно на финала на 100м. На 200м. прегорях и тръгнах с много силно темпо, до 150ия метър се движех секунда и половина под световния рекорд. Но всичко си дойде на мястото на 100м. А в смесената щафета 4Х100м станахме 6ти на финала, което беше също страхотен успех за България.

За германската плувна машина от 80те и пробива на Таня
Разпитах я и за прословутите и непобедими (преди да се срещнат с нея) германки.

-В Сеул плува и световната рекордьорка Зилке Хьорнер. Другите им големи звезди в моята дисциплина бяха Силвия Гераш и Улте Гевенигер. С тях трите се борех. Победата ми беше само на 4 стотни от световния рекорд. Те бяха много здрави физически. Ние до тях изглеждахме някак си по-финни, по-нежни. Познавахме се лично, засичали сме се и на лагери на Белмекен. Там сме тренирали и съвместно. Тази база се ползваше от много страни. И ние сме ходели на лагери в тяхната база в Линдоф, която също беше много добра.
Наистина условията тогава бяха отлични за спорт. Държавата стоеше зад всеки един спортен обект, поддържаха се базите. След промените не знам как се е развил живота на тези германски шампионки. На европейското в София'85 аз бях единствената, която ги проби и взе победа. Във всички останали дисциплини биха германките.

Поговорихме си още за битките с германските машини в плуването.

- Преди Сеул аз нарочно не участвах в състезания, а и съвсем скоро бях родила. Германките и всички останали от световния елит не бяха сигурни в каква форма съм, държах ги в неведение. Още от предните 5-6 години се стремяха да ме следят изкъсо къде и как плувам, защото им бях основната конкуренция. По принцип и тогава в онези години макар много по-малкото състезания елита си следеше резултатите. И те знаеха нашите резултати, и ние техните.

Спорта и парите
Продължихме на тема за спорта и парите тогава и в днешно време.

- Тогава нямаше такива комерсиални турнири. Имаше турнири, на които ни даваха материални награди. Така например по покана от организаторите аз имам 10 поредни години участия в турнира "Спидо" в Холандия. Турнири с парични награди още не се организираха. Такива започнаха да се провеждат едва в края на моята кариера. Не се откроявахме финансово в начина си на живот от останалите хора. За олимпийската титла в Сеул получих 2000 долара и една кола "Волга". Сега всичко е по-комерсиално, други са наградите.

В този момент, докато я слушах отново се замислих за уникалността на нейните успехи. В главата ми мина аналогия, че да се пробие и вземе олимпийската титла в плуването (в това число и останалите и титли и медали от европейски и световни) е нещо неповторимо, легендарно и митично. Единствено златната топка на Христо Стоичков във футбола може да е на това ниво като уникалност.

Борбата със самата себе си
Разговорихме се и за другата ни голяма състезателка в бруста от тези времена.

- Антоанета Френкева е от Смолян. По принцип всеки си тренираше с треньора си, но сме тренирали и заедно по лагери на националния. Тя се отказа година или две след Олимпиадата и замина за Канада с мъжа си, който също беше спортист. Помогна ми това, че в годините преди Олимпиадата тя вече беше много силен състезател. Плувахме заедно и имахме конкуренция помежду си. Това беше прекрасно и за двете ни. Но повечето време през тези години се борех сама със себе си и тренирах сама.

Недостижимите и до днес рекорди
Поговорихме си и за републиканските рекорди, които тя поставя.

- Рекордите ми за жени на 100 и на 200м. бруст не са подобрени и до днес.

Идолите на децата от 80те
Не се сдържах и разказах на Таня, че през 80те като бях ученик всички момчета си падаха по певиците Си Си Кеч, Сабрина и Саманта Фокс и имахме техни плакати в стаите си. А аз си бях закачил снимката на Таня Богомилова от вестник "Старт" както се е подпряла на коридорите след победата в Сеул.

Попитах я дали съжалява за нещо в кариерата си или живота си. И тя ми отговори както подобава на истинския шампион.

- Не, за нищо не съжалявам до момента. Благодарна съм на живота за това, което съм постигнала досега. Бих повторила същия живот. Има при всеки човек несгоди и препятствия, през които трябва да преминеш... Но явно е трябвало така да стане. Благодарна съм за абсолютно всеки миг, който до момента съм преживяла. И се надявам още дълго време да е така.

Епохалните времена на българския спорт
И пак върнах разговора към 1988г.

- Тогава спорта беше държавна политика и се стоеше зад нас. Затова имахме тези успехи в спорта като цяло. Бяха епохални времена, наистина бяхме сила ние България, световна сила. В днешно време не е така. Трябва да се помисли повече за спорта в България и да станем отново на пиедестала и да се заговори още повече за България. Трябва да бъдем спортна нация.

За лишенията, които трябва да изтърпи елитния спортист...

- Даваш всичко от себе си, толкова много години. Това изморява и изтощава и психически. След кариерата не бях влизала в басейна 20 години, както беше и с много от моите колеги и колежки.

За проблемите на българския спорт в наши дни

- Отпускат се средства, които не стигат за всички спортове. Разчита се на спонсори, а те не са кой знае колко. У нас няма практика парите отпускани за спорта да са освободени от данъци. Или поне да са с облекчени данъци. Трябва да се помисли в тази насока и да се предприемат законодателни промени. Такава практика има в доста други държави.
Имах колеги от други страни, с които сме говорили по тези въпроси. Така е почти навсякъде по света. Спонсорите помагат на всички спортове. Без влагане на пари в спорта няма как да стане.

Срещата с генерал Добри Джуров и приятелството с Христо Стоичков

- С Христо (Стоичков) се познаваме още от ученическите години, те тренираха до нас на "Червено знаме". Него му харесваше плуването и идваше често да ни гледа. Майтапеше ни: "Ей, какви красиви тела". Много сме близки още от онези години и до ден днешен. Той ми е от най-верните приятели. Сигурна съм, че ако ми се наложи да му звънна дори и посред нощ, ще ми вдигне и ще ми помогне винаги. Такива верни приятели като него мога да изброя само на пръстите на едната ми ръка.

Последваха няколко изречения, които от начало ме смутиха, но после всъщност още по-силно се почувствах армеец. Имено заради нея и другите ни велики шампиони спортисти и футболисти от ЦСКА.

- Аз като малка във футбола симпатизирах на левскарите покрай баща ми. Спомням си, че Гунди и Котков ми бяха любимците. Моят рожден ден е на същата дата, когато те починаха. И точно този ден бях на екскурзия с моята майка (пресмятам, че тогава Таня е била на 7). И точно тогава минахме на Витиня и никога няма да забравя там гледката и тази катастрофа точно на моя рожден ден. Аз плаках много тогава. Дори в тази връзка си спомням, че бях дала преди години едно интервю, където разказах тези неща. А аз бях капитан от Българската армия, в ЦСКА бяхме военни. И тогава ме викна генерал Добри Джуров (бел.: министър на отбраната през 70те и 80те, според мнозина най-авторитетната и популярна сред народа личност през социализма) и ми каза... "Таня как може така да говориш?" И аз му отговорих - другарю Джуров аз съм спортист по плуване и цял живот съм от ЦСКА, цял живот! А във футбола на кой съм била фен не пречи да се казва. И той отговори: "Абе така е, казвай си каквото и както си е, ти си най-великата!"

Усмихнах се слушайки Таня и си помислих... Един нормален разговор между легендарен генерал и легендарен шампион.

През това време тя продължи за футбола.

За опорочаването на футбола днес

-Като малка ходех доста на мачове на стадиона с баща ми. И на Левски, и на ЦСКА съм ходила и съм се възхищавала на играта. Сега не бих отишла. Е, ходила съм понякога, но сега не е това, което беше. Сега ходят доста хора, които не отиват да гледат футбола и играта, а отиват да се сбият, да предизвикват агресия. Това обезсмисля спорта. Затова сега не ме вълнува толкова футбола, сега не сме колегиални един към друг... Защото сега много отиват за да псуват, ей така, да търсят конфликти. Пияни, дрогирани влизат на стадиона. Последният мач, на който бях на стадиона беше със сина ми и падна една бомбичка до нас пред краката ни. Тръгнахме си още тогава.

Конгресът на БОК
Попитах я и за БОК и за миналия преди няколко дни конгрес.

- Изненадана съм от това обжалване. Не съм навътре, защото не съм присъствала на общото събрание. Нито съм индивидуален член на БОК, нито съм представител на федерация. Но според мен трябва да се приеме загубата и факта, че при гласуването са предпочели другия. Малко грозна ситуация, но в края на краищата те трябва да се разберат, защото и двете са големи спортистки. И двете са дали толкова много и са прославили България. По принцип цялата тази история само може да попречи на имиджа на нашия спорт по света.

През 1991 Таня решава да прекрати състезателната си кариера, точно когато е на върха, както приляга на големия шампион, на най-големия!

След години като треньор и ръководител на федерацията по плувни спортове днес Таня Богомилова продължава да тренира деца.

Малко познато видео от триумфа в Сеул