Легендарният вратар е с ключова роля за големите европейските победи и многото шампионски титли на може би най-славния армейски отбор в историята

Гост в рубриката ни "Сърца червени" е шесткратният шампион и голям евробоец с ЦСКА - Георги Велинов.

Печели наградата футболист на годината в България през 1981г. Тогава прави чудеса на вратата в поредица мачове за ЦСКА и националния отбор. Митичният му мач е на 30.09 същата година в Сан Себастиян в реванша за КЕШ (Шампионска лига) срещу испанския първенец Реал Сосиедад. Тази среща може би няма аналог в българската футболна история. 88 минути се играе буквално в и пред нашето наказателно поле. Испанците са пълни с национали и им предстои домакинство на световното няколко месеца по-късно. Те отправят над 30 удари, но Велинов спясява и вади всичко. Успява да запази нашата мрежа суха и отчайва напълно футболистите на Реал. Така след като първия мач в София ги бием с 1:0 елиминираме Сосиедад и си проправяме път напред. А само след няколко месеца на 1/4 финалите ще детронираме и европейския шампион Ливърпул и ще направим фурор в цяла Европа с епохалното 4:3 (3:0 в 18мин.) с Байерн на полуфинала.

В момента на нашия разговор гостувам в уютния дом на вратаря в София. Той се възстановява след тежко онкологично заболяване, 5 операции и продължително лечение в Турция и в България. Неговият дух обаче е несломим, както приляга на вратаря и голямо червено сърце от славния ни тим от 80те.


Велинов е роден на 5.10.1957 в Русе. Юноша е на местния Дунав и дебютира с родния си тим в А група още като ученик.

-След Дунав отидох да играя в Черно море и там изкарах казармата си. Тогава Дунав беше в А група, а Черно море в Б, но не успяха да ме уредят да служа войник в родния ми отбор. От Черно море ме искаха, дойдоха да ме вземат от нас. Треньор ни беше Ковачев - Тулата. Там изкарах две години. Помогнах на отбора и влезнахме в А група. И на 20-21 ме поиска ЦСКА. Разбира се приех. Тогава треньор беше Ръкаров. За малко се засякох и с Георги Денев, който вече беше в края на кариерата си. От славния ни тим преди мен в отбора вече бяха Георги Димитров, Цецо Йончев, Джевизов и Пламен Марков. Там бяха големите вратари Филипов и Йорданов, които още играеха. Стоян тъкмо премина в треньорския занаят и ни стана треньор на вратарите. Реално дойдох в отбора октомври 1978 и от декември вече играех титуляр.


Само след година през 1979-1980 ЦСКА печели дубъл - ставаме шампион и носител на купата и Велинов е с основна заслуга за триумфа. Следват 4 поредни шампионски сезони в България и славни мачове в Европа в турнира за КЕШ (днешен Шампионска лига).


Славните мачове с актуалния европейски шампион Нотингам през есента на 1980, когато ги елиминираме с две победи с по 1:0.

-Тогава изиграхме много силни мачове. Вторият мач в Нотингам толкова добре играхме, като машини бяхме. Аз имах малко работа. Отборът като цяло изигра сигурно най-великия си мач в чужбина. Буквално ги отчаяхме. От тогава, след мача им с нас Нотингам, които бяха две поредни години шампиони на Европа не можаха да се съвземат и тръгнаха надолу. След края на срещата си разменихме ръкавиците с техния вратар Питър Шилтън, който беше и национален вратар на Англия. Той от яд ли, от какво ли, но ми даде едни стари, доста по-стари ръкавици от моите.


След елиминирането на Нотингам следват две безпроблемни победи с 4:0 и 1:0 над полския шампион Шомбиерки.

-Съвсем определено в началото на 80те бяхме най-големия клуб в Източна Европа, с най-великата публика. През пролетта на 1981 на 1/4 финалите за КЕШ играхме с Ливърпул и тогава макар, че ни биха с 5:1 имахме доста шансове. Йончев на три пъти излезе сам срещу техния вратар Клемънс още при 0:0.


Следващият сезон 1981/1982 в КЕШ е още по-успешен.

-Още първия кръг ни се падна испанския шампион Реал Сосиедад, който беше пълен с национали. Вратар им беше великия Арконада. В София ги бихме 1:0, но на реванша в Сан Себастиян беше страшно тежко. 88 минути ни натикаха буквално в наказателното поле, но издържахме - и аз, и останалите момчета и ги елиминирахме след 0:0. Ударите им към нашата врата следваха почти всяка минута. А накрая в последната 90та можеше и да ги бием и там. Стойчо излезе сам срещу Арконада, преодоля го, но от умора не успя да ритне последния удар в опразнената им врата. Но успяхме. Всички бяхме голям колектив, много голям. Начело с Паро Никодимов. Пената тогава му беше помощник.


Така си проправяме път напред, където след елиминирането на ирландския Гленторан пролетта на 1982 на 1/4 финала ни се пада отново Ливърпул, който вече междувременно е станал европейски шампион от предния сезон.

-Там Ливърпул ни биха с 1:0. На реванша още в 3-та минута Ян Ръш би в гредата и топката влизаше, но в последния миг я извадих от гол-линията. После след като поведохме с 2:0 с двата гола на Стойчо в края на второто продължение отново имаше много критична ситуация. С глава ми я пратиха горе в сглобката при паяка. Но я извадих навреме и тази.
Велики мачове, пълни стадиони, голям отбор бяхме, много здрав колектив. С Паро Никодимов начело работихме през най-славните години!


За мача с Байерн на полуфинала и пропусната реална възможност да станем Европейски шампиони.

-С Байерн и самите ние, и целия стадион сякаш се вцепенихме за няколко минути след като поведохме с 3:0 до 18мин. Никой не знаеше и не можеше да повярва какво става. Този мач и това начало беше истински шок за цяла Европа. Брайтнер си скубеше брадата от яд. Той и Румениге искаха да напускат терена. Беше нещо приказно. И все пак ги бихме с 4:3. На реванша в Мюнхен цялото първо полувреме удържахме 0:0 до самия му край. Тогава ни вкараха. После още във втората минута след почивката им дадоха дузпа и мача приключи. А бяхме само на едно полувреме от финала. Там съм сигурен, че щяхме да бием Астон Вила, които станаха Европейски шампиони. Ние на английските колоси вече им бяхме хванали цаката - и на Нотингам, и на Ливърпул. В Англия имаха голям страх от нас.


За мача от следващия сезон срещу португалския шампион Спортинг Лисабон, за който винаги ще го е яд, че допуска лесен гол за крайното 2:2.

-Не знам как мина тази топка над главата ми. Бях сигурен, че я хващам, но влезе. И свършихме 2:2 у дома в София. Въпреки това там на косъм не ги бихме. Мачът завърши 0:0 и ни елиминираха след два равни мача с правилото за гол на чужд терен. В 89та мин. в Лисабон излязохме трима сами срещу вратаря и Ради Здравков не подаде, а реши да я бие, но за съжаление удари в гредата.


За големите мачове с италианския шампион Рома през 1983 и как всичко до последно в двубоя е на кантар.

-Тук при 0:0 Стойчо излезе сам срещу вратаря им Танкреди, но от 3 метра би в аут. После успяха да ни вкарат гол и биха 1:0. В Рим вървеше 0:0 цял мач с доста положения за нас и в края от огромна засада, която съдията не свири Грациани ни вкара за 1:0. Рома тогава стигнаха финала. Имаха големи играчи - Бруно Конти, Грациани, бразилците Фалкао, Серезо.


Велинов е болен и не пази в злополучния мач с Левски през 1985, когато ги бием с 2:1 на финала и взимаме купата. Левскарите не успяват да сдържат нервите си заради загубата и предизвикват страшни циркове по време и след мача.

-Точно тогава за късмет бях болен и не играх. На вратата пази Краси Досев. Той беше много добро момче, после замина да живее в САЩ. След години тъкмо беше успял да си нареди живота и за жалост почина. Получи инфаркт или инсулт.


За най-близките приятели от големия отбор на ЦСКА и за прякора Джони.

-Целият отбор бяхме здрав колектив. Но най-добрия ми приятел беше Георги Димитров. С Велков също така бяхме много близки. След години, когато Георги Димитров се разболя и почина аз го преживях много тежко това. Много ми беше мъчно за него. Питах го, когато вече беше болен... Абе кажи бе момче, какво става с теб, а той си мълчи. Ако по-рано го бяха хванали докторите може би щяха да му помогнат. Добър човек беше, но накрая се изолира. И брат му почина преди него. А като младежи бяхме навсякъде заедно. Прякора ми Джони и на него Джеки (бел. на Георги Димитров) ни го измислиха нашите съотборници в ЦСКА. След голям мач обичахме с него да се почерпим по едно уиски Джони Уокър. И от там за да ни различават почнаха на мен да викат Джони, а на него Джеки.


За славната армейска песен на феновете за головете на Спас Джевизов и Цецо Йончев срещу Левски и как Сираков се моли на съдията да им даде втора дузпа.

-Да, съдията наистина им даде втора дузпа тогава на този мач за да ги отърве от срама, но аз я хванах. Така, че ги бихме и не можаха да се отърват.


За мачовете в националния отбор

-Пазех много спомени от славните мачове в Европа. Първата ми жена бог да я прости беше събрала много материали от вестници и ги дадох на бате Сашо Манов за книгата, която той написа. В националния имаше един решителен мач с Австрия в София за квалификациите за Световното през 82ра. Тогава спасих доста критични положения, но за съжаление не бихме и завършихме 0:0. И така Австрия се класира на световното за сметка на нас. По-късно бях кум на сватбата на Боби Михайлов. Аз се застъпих за него и убедих Вуцата (бел. Иван Вуцов) да го вземе в националния още докато беше 20 годишен. Скоро след това забравиха..., но аз никога не съм имал проблеми с колеги. По-късно за световното в Мексико Вуцов не ме взе в отбора.


След разформироването след скандалите от финала за купата през 1985 следва един по-слаб сезон през 1985/1986. Повечето от футболистите от славния отбор отиват да играят в чужбина. Георги Велинов обаче остава още един сезон и започват да градят нов голям отбор на ЦСКА заедно с младите си колеги. Пред очите му израстват талантите Стоичков, Любо Пенев и Костадинов и малко по-възрастния от тях Лъчо Танев. Отборът се води от Димитър Пенев и за изненада на мнозина става шампион през 1987.

-През 1987 пак станахме шампиони - Ицо, Любо и Емо вече бяха формирали страхотното нападение, макар и толкова млади. За всеки от тях си личеше, че ще стане голям играч. В края на сезона в директен мач ударихме левскарите и триумфирахме. Ицо ги наказа.


За периода в чужбина от 1987 до 1990, когато тъгува за България и интересната случка със симулираната дузпа, когато се изправят един срещу друг със Стойчо Младенов в мач от португалското първенство.

-През 1987 заминах за Спортинг Брага и играх в португалското първенство. В тази страна играеха и други от славния армейски отбор - Ради Здравков, Стойчо Младенов. Но аз не се чувствах там добре. Тъгувах си за България, за ЦСКА. Парите, които ми предложиха от Брага 2500 долара отначало ми се сториха добре. Но по правило не можех да взимам повече пари от нашия посланик в Португалия. И така повечето пари от месечната ми заплата отиваха в посолството на страната ни и аз трябваше да се оправям с 650 долара. А с мен беше и семейството ми. Трудно беше.
Със Стойчо имахме много интересна случка там и до днес като се видим си спомняме за нея. Играхме един срещу друг - аз с моя Спортинг Брага и той с неговия Беленензес Лисабон. И при една атака Стойчо се направи, че съм го бутнал и симулира дузпа. И съдията я свири. Аз му викам: Ей кажи, че не съм те докоснал, а той си мълчи. Тогава му казах: Добре щом ще е така нека да е дузпа, но ти ми я бий. А той ми отговори: Ааа не... защото знаех как ги бие.

Следва завръщане в ЦСКА през лятото на 1991 и още една шампионска титла през 1992.

-През есента на 1991 елиминирахме Парма след 0:0 в София и 1:1 в Италия. Там ни поведоха с 1:0, натискаха ни, извадих доста положения. Тогава им дадоха и дузпа, но аз я хванах. И в 88та мин. Парушев с глава изравни. Хубави мачове, хубави спомени. Греят душата. Този сезон станахме шампиони. Тогава в отбора дойде и Лечков и изгря неговата звезда. Паро пак ни беше треньор, а той имаше усета за футболисти. После Лечков заедно с Дочев ги взеха в Хамбургер.


Интересните спомени от срещите си с генерал Добри Джуров.

-Генерал Джуров беше голям човек, велик човек. Сърце и душа даваше за ЦСКА. Не само за футбола, за всички спортове помагаше. През социализма всички го обичаха, народът го обичаше, не съм чул лоша дума казана за него. След промените и него го атакуваха и той се чувстваше неловко. Но Джуров си беше и си остана най-големия, най-точния човек. Той създаде базата в Панчарево. За времето си беше много модерна, там спяхме преди мачовете, там тренирахме. Бяхме си на режим. Спомням си една интересна случка, която ми я е разказвал генерала. Някъде още доста години преди края на социализма той отишъл във Варна да помага на сина си да си обзаведе апартамента. Синът му беше военен летец. За съжаление по-късно загина по време на учебен полет със самолет. Та там пред блока във Варна министърът помагал на сина си да пренасят мебелите по стълбището. И един пиян старшина почнал да му говори пред входа... Абе теб те познавам от някъде... И след известно време като разбрал, че си говори с генерал Добри Джуров (бел. министър на отбраната) онзи пребледнял на платно и бързо изтрезнял. Но генералът просто се усмихнал.


След славната си кариера макар и през различни периоди Велинов още дълги години работи в любимия си клуб.
Поговорихме си за мнението му за днешната ситуация във футбола ни, за проекта на "числото" в Бистрица и за това как от там
искаха да примамят на работа нашите легенди само и само в опит да се бие клин сред феновете. Но този опит вече може да се брой за завършил и то твърде неуспешно.

-ЦСКА е един! От числото и на мен ми предлагаха 12 000лв. да се водя на работа при тях. Отказах категорично. Не продавам армейската си чест! ЦСКА е един и феновете са с отбора. Гледам по телевизията, че онези от Бистрица имат по 5-6 души агитка. Част от моите колеги от славния отбор са изкушиха от тези предложения и поработиха там, както и в Разград. Но вече гледам се наместват нещата.


За идеята да се върне автентичното име на стадиона ни след реконструкцията.

-И аз, и феновете и легендите, мисля, че и до днес всички си го наричаме с автентичното му име - ст. "Народна армия". Това си е името на нашия дом. Сега се реконструира с бързи темпове, много хубаво става. Страхотно.


За предателството на Домусчиев спрямо ЦСКА, за спасителната роля на Ганчев, за големите надежди към Папазки и за сегашния отбор на ЦСКА.

-Домусчиев си е цесекар по душа. Той беше в ръководството на отбора преди години. Когато титаните бяха в ЦСКА нещо стана, не се разбраха и той напусна. Направи проект от нулата в Разград и се превърна в големия противник на ЦСКА. А можеше да остане в историята и в сърцата на милионите армейци ако тези средства и усилия ги беше вложил в отбора на сърцето му - ЦСКА. Каквито и трудности да му е коствало това...

-Гриша Ганчев на практика спаси футболния отбор, когато буквално искаха да ни изтрият от картата. И сега продължава да помага на борбата и на клуба по борба на ЦСКА, и през годините е помагал на много спортове. Той започна реконструкциите на Панчарево, а завари там всичко буренясало и запуснато.

-Сега вече базата отново придобива модерен европейски вид. И стадионът върви много добре. Само отборът трябва да се възроди и отново да станем шампиони. Папазки е много силен, мисля, че намерихме човека, който ще ни върне там, за където сме създадени да бъдем - на върха. Нашата публика не признава нищо освен титлата и евро победите. Дано сега вземем купата и бием Лудогорец. Гледах онзи ден полуфинала с Черно море. Добре играхме. Белоруският вратар е добър с краката, като защитник играе силно. Но трябва да внимава с това излизане толкова напред от гол-линията. Ако някога на мен ми вкареха гол от такова огромно разстояние както на него онзи ден веднага ме разжалваха в един военен чин по-ниско.


Завършихме разговора си оптимистично настроени, че съвсем скоро величието на нашия клуб ще се възроди и случващото се със стадиона ни подсказва за това!

Малко познато видео от геройския мач на Велинов и ЦСКА в Сан Себастиян на 30.09.1981, когато елиминираме шампиона на Испания



Митичният армейски отбор от началото на 80те. Велинов е на втория ред, третия от дясно на ляво.



Велинов става шампион с ЦСКА за шести път през 1992.